Начална страница

събота, 14 април 2012 г.

Пъстри яйца

Днес е събота. Който не е успял да боядиса яйцата си в четвъртък, може да го направи днес. Боядисваме, украсяваме, а често пъти дори не се замисляме каква е символиката в това?!


Боядисването на Великденски яйца е хубава традиция, запазена с времето. Традицията повелява първото боядисано яйце да е червено и да се остави до иконата за да пази къщата. То трябва да предстои до следващия Великден и да замести яйцето от предния Великден. Старото яйце се   счупва.Ако яйцето е пълно, значи къщата ще бъде пълна във всичко, ако е изкуфяло - показва лошо. Според поверията, не е добре ако яйцето се е вмирасало и почерняло.




Едва ли има дом, в който да няма панерче с пъстри яйца за празничната трапеза. На пазара има много специализирани бои за яйца, има и много техники за използването им. Разбира се всеки украсява според собствения си усет. Когато бях дете, считах за много скучни едноцветните яйца. Тогава трудно се намираха каквите и да било ваденки, стикери и дори бои. Приоритет на най-специалните хора в къщи беше да вземе най-накиченото яйце. Вече сме пораснали и всичко се пречупва под различни ъгли.

Разбира се, добре би било да се снабдите с възможно най-светли яйца, защото боята ще има по-ясен цвят. Пъстротата и шарките на яйцата се свидетелство за пъстротата и многообразието на живота.


Боядисването на яйца всъщност въобще не е сложен процес и аз няма да се впускам в технологията. За целта просто е необходимо да си набавите нужния ви брой яйца, боя за яйца, която може да закупите от доста хранителни магазини и да се заредите с желание и настроение. Може да използвате и различни апликации или просто да импровизирате с тях.

Вместо описания за техниката, с която аз боядисвах, на фона на яйцата ни, ще припомня за традацията за това.



Символите на Великден - от червени яйца до заек

Въпреки че Великден е един от най-светлите празници в християнския календар, историята разкрива произхода му в езическите ритуали. Още от времето на англо-саксонците – много преди раждането на Спасителя, хората са се събирали в началото на пролетта, за да наблюдават възраждането на земята. С наслагването на традиции през вековете, оригиналните символи на празника са придобили различно значение за различните хора, в зависимост от вярата им.
От оцветяването и размяната на яйца, през великденските зайчета и карнавални шествия, всички традиции имат техните корени дълбоко в миналото. Независимо дали сте религиозна или просто харесвате атмосферата на пролетния празник, да научите нещо повече за неговите традиции е интересен начин да свържете това, което правим днес с онова, което са правели хората преди нас.


История на Великден

Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие. В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет. В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей.


В Християнската традиция на Великден отбелязваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след смъртта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е вече добре установен, въпреки че е имало продължителен спор за фактическата дата, на която трябва да се чества. Източните църкви искат Великден да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.
Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток.

Снимката е от интернет

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои, християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов, християнски смисъл.



Великденските символи

Великден има много символи – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като повечето празници Великден е доста комерсиализиран, много от днешните символи все още имат произхода си в древността.



Шарените яйца

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на възраждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Великденски сладки

От VIII-ми век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Сладкиш от кексово тесто, покрито с шоколад

Заекът

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.
Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.
Съществува и легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Традицията с яйцата и зайците всъщност се смесва, когато в Америка отиват германски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да приготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни.

Козунак

Кръстосаните обредни козунаци

Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове символ на разпъването на Христос на кръста, те всъщност произхождат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Козунакът като такъв е приготвен за първи път във Франция през 7 в.

Традиционен великденски сладкиш Osterlamm


Агнето

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост./Тя.bg


Нека Великденските празници бъдат изпълнени с радост и много щастливи изненади! Желая ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за всички вас!


Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.





1 коментар:

  1. Христос Воскресе!
    Или, нека светлината на неговото воскресение да дари живота ви с много топлина,нежност и разбирателство.В къщата ви винаги да има здраве и любов!

    ОтговорИзтриване

Благодаря Ви, че отделихте време да се отбиете тук и да споделите Вашето мнение!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...