Украсяване на сладки за Великден

Старата италианска поговорка, която гласи „На Коледа – вкъщи със семейството, на Великден – където и с когото поискаш“, напомня, че пролетта идва с големия християнски празник.

По стара традиция на Великден раздаваме яйца на най-близките ни хора и се чукваме с тях за здраве. Лично аз, когато боядисвам яйцата си ги нарочвам и си намислям кое за кой мой близък е. Така си представям, че вграждам още по-голяма сила и пожелание за здраве, за хората, които обичам.

Показвам един интересен вариант за декорация на великденски сладки, с които да разнообразим пътра ни празнична трапеза, особенно за радост на децата. Можем и да ги прибавим към уханния козунак и шарените яйца, предназначени за колегите в офиса или приятелите, с които не сме си гостували у дома по Великден, но са близки до сърцата ни.

Аз съм изпекла домашни меденки по традиционна рецепта и съм ги украсила с Royal Icing (Крем Роял, белтъчна глазура)

А който наистина иска да си ги приготви, ето рецептата:

Необходими продукти за меденото тесто (без украсата): 

• 2 яйца; 
• 1 к.ч. мед; 
• 1 ч.ч. кристална захар; 
• 1/3 ч.ч. олио; 
• 1/2 кг брашно (приблизително) ; 
• 1 ч.л. хлябна сода; 
• 1/2 ч.л. канела на прах; 
• 1/2 ч.л. счукан или смлян карамфил. 

Начин на приготвяне: тук

Всяка година на Възкресение милиони деца по света със затаен дъх очак­ват пристигането на  великденската кошничка. Тя се родила като традиция покрай великите християнски пости и станала знак за края им. Тогава в нея слагали месо, яйца и млечни продукти. Ето защо няма как да не радва окото, стомаха и сърцето на християнина. Краят на постите се отбелязвал с изобилна вечеря. В по-далечни времена този пир бил проконтролиран от църквата и включен в църковните догми по следния начин – храната за него се носела с кошница в църквата, за да я благослови отчето. Ето я топлата връзка с днешната великденска кошничка. Интересно е да отбележим, че юдейската традиция на празника Пурим, който също е по това време на годината, включва раздаването на кошници с храна, а героинята на празника се казва кралица Естер. През XVIII в. германските деца в Северна Америка започнали да оставят шапките си, пълни със слама, за през нощта пред домовете си и сутрин ги намирали пълни с боядисани сварени яйца. От XIX в. в кошниците започнали масово да слагат и бонбони – за радост на децата. И яйца, разбира се, грижливо изписани, които служели като подаръци. На някои от тях „източвали“ белтъка и жълтъка и пълнели с дребниподаръчета, досущ като киндерсюрприз.

Днешните великденски кошници са пълни с традициите на миналото – зайчета, пиленца, яйца, бонбони трева и са истински пролетен подарък и за малки, и за големи. Всеки от нас е запазил детето в себе си и онази радост, която получава, като подарява и като му подаряват.

Великденската кошница задължително е пълна и с желирани бонбони, които имат интересна история. Макар никой да не знае как точно са измислени, кулинарните историци са единодушни, че произхождат от турски сладкиш, открит в Истанбул в началото на XVIII в. Като българи се досетихте, че става дума залокум – мюсюлманска радост в християнската великденска кошница. Доказателство, че просто всичко идва от едно и също място горе на небето. Връзката с локума е по отношение на сърцевината на желирания бонбон, но отвън великденският му вид е полутвърд. Тук се намесва френската кухня от XVII в., когато французите открили начин да облекат бадеми със захарна обвивка. В началото на XIX в. двете гореописани концепции се срещнали в САЩ и резултатът бил желираният бонбон. Бонбон за 1 пени станал любимото нещо на всяко малко американче. Продавали ги в хартиени кесии – червени в една, зелени в друга и т. н. Едва през 30-те години на XX в. се появили желираните бонбони с форма на яйца. Днес по света на Великден се продават около 16 билиона от тях.

Няма великденска кошница, от която да не стърчат ушите на поне един усмихнат шоколадов дългоушко!

Направо да се чудиш как да го изя­деш! Традицията пак идва от езическа Европа и прочутата зайча плодовитост. Пак германците в началото на XIX в. измислили сладкишите с дълги уши. Днесшоколадовият Бъни за Великден е това, което е шоколадовият Дядо Коледа. Според едно проучване 76% от американците изяждат първо ушите.

След като има шоколадови зайци, ще има и шоколадови яйца, различни по големина. Най-голямото от тях е високо 7,65 м. Освен шоколад в него били забъркани и дъвчащи бонбони, заради което тежало над 4000 кг. Изядено е в Южна Африка на Великден през 1996 г.

Страстната седмица е свързана и по смисъл, и по време с много древен еврейски празник. Точно в навечерието му Исус влиза на магаре в Йерусалим – така, както пишело в еврейските книги. Думата „песах“, „пасха“ означава „преминаване“ и отбелязва бягството на еврейския народ от Египет, описано в Библията като изход. Евреите в Египет били роби и бягайки оттам, станали свободни. Исус пък чрез възкресението си преминал от царството на мъртвите в царството на вечния живот, а също и от земята на небето – пак изход. Така Възкресението и Пасха се свързали по смисъл. А двата празника – на евреите и на християните – винаги са близо по време, както е и в Библията.

Сирните пасхи са старинно блюдо, запазено и до днес в традиционната еврейска кухня. Те се приготвят от извара, смесена с мляко, сметана и масло – всичко традиционно за Песах, който се отбелязвал и като ден на скотовъдите. Освен това сладката пасха много добре се съчетава с вкуса на козунаците, а солената пасха – с варените яйца.