Линцерови сладки и още нещо

Отово линцерови сладки. Преди всяка Коледа се замислям, кои да бъдат тазгодишните сладкиши и всяка следваща година се оказва, че неизменно приготвям освен меденките - линцерови сладке! Уханието на отворената кутия с ароматни бискивити ми припомня детството и лакомствата, които откривах за мене под елхата. Сякаш имаше вълшебство. 

Линцер свежинки

Рецептата ми през последните 3-ри години е все една и съща, а сякаш всеки път имат различен вкус. Първия път се получи ронливо тесто, което се късаше и толкова много ме измъчи при изрязването на формичките, че почти се зарекох да не повтарям никога повече тази рецепта. Бисквитките бяха чупливи и едва ги слепих, но усилията ми се оправдаха. След като бяха преседяли в кутията за съхранение, изчаквайки търпеливо празниците се оказа, че бяха много вкусни. Отчетох някои грешки при замесването на тестото, студени продукти и т.н. Следващата година всичко се получи според очакванията ми. Ето го (клик) и резултата, рецептата и някои подробности около приготвянето.

Тази година реших, че вместо кашу, ще добавя смлени лешници. Това всъщност беше единствената разлика в рецептата. Внимателно изследвах съдържанието на маслото (да не се окаже растителна мазнина), което закупих за целта.

Линцер стандартни

Замесих тестото и то се получи толкова гъвкаво и пластично, че веднага си помислих колко ще ми е приятно за изрязване. Обаче, не! Оказа се, че е жилаво и след разточване, започна да се събира по диагонал - формата на кръгчетата се превръща в елепса, като яйце. Разточвах тестото тъничко, за да може при слепване, да се получи прилично дебеличка бисквитка, но така се надуваха и нацепваха частите при печене, сякаш работих с многолистно тесто. С голяма мъка сглобих няколко подходящи за слепване форми и реших, че тази година явно ще трябва да променям своевременно плановете или по-точно технологиите на приговяне.

Линцер кошнички

И така се получиха 3-те варианта:

1. Линцер стандартни (описание за приготвянето тук);
2. Линцер снежинки (описание за приготвянето тук);
3. Линцер кошнички (описание за приготвянето тук);

При кошничките всъщност разликата е, че не добавяме отгоре никакво тесто, а оставяме само с ядката - лешник или орех, както се вижда от снимките по-долу. Според мене с лешник става по-красиво и вкусно и с повече въображение прилича на коледна шапчица. Всичко останало си е като при традиционните линцерови сладки.

Етапи на приготвяне

За оформянето на обичайните линцерови сладки, аз първо слепвам бисквитките с червено сладко (тази година използвах от вишни) и тогава поръсвам с пудра захар и подреждам в кутии. Въпреки, че захарта върху слдкото се стопява като постои, така се променя червения лъскав ефект, който се вижда отгоре в отвора на бисквитката от пълнежа и. Колкото и да е неудобно, следващия път, първо ще ги поръса с пудра захар и тогава, ще ги слепя ... ако тестото не ме принуди към други подобни разнообразия.

Поръсване със пудра захар - по избор преди или след слепване със сладко

Въпреки, че всички продукти са едни и същи, начина на изрязване и печене променя вкуса на трите отделни вида. Трябва да призная, че традиционните линцарови сладки, все пак са си най-желания вариант. Вероятно защото при другите бисквитката се пече заедно с тестото, а може би и защото сладкото изсъхва по-бързо през отворите и така се получава по-сухо. Снежинките са почти толкова вкусни и красиви, калкото и оригиналните линцерови сладки. А кошничките следващия път ще ги изпека без сладкото - него ще го добавя длед това, заедно с лешника.

В празничната коледна нощ оставихме и от трите вида линцерови сладки в чинийката за дядо Коледа. Когато е оставял подаръците под елхата, той е опитал от по-нетрадиционните, защото на другите явно вече познава добре вкуса. Дано са му харесали ...

Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.