Пак вали. Празничните дни бяха дъждовни.
И дъждът, като сълзите, може да бъде радостен и тъжен.
Топъл и нежен, искрящ на слънцето, изничащо из-зад облаците. Той прилича на сълзите, които размазваш по усмихващото се лице, а сърцето ти пее от щастие.
Бурен порой, размиващ пътища и заливащ поляни, след който реките кършат бентове като кибритени клечки, а кални пороища заливат къщите. Това е като задушаващо ридание, когато всичко в тебе пищи от болка, когато нещастието ти помита всичо по пътя си. Не можеш да говориш, не можеш да дишаш дори. Единственото, което можеш да правиш е да плачеш, да ридаеш с цялото си същество. Всяка фибра в теб е пропита с нещастие и няма сухо място в душата ти.
Но най-страшен е другият дъжд. Този, който дни и нощи не спира и излива остри, ситни капчици върху отдавна подгизналата земя. И няма край, няма дори проблясък слънчев, който да намекне за глътка топлина. Така и ти, ден из ден, ден из ден мокриш възглавницата. В огледалото виждаш все така зачервените подпухнали очи, подутите устни и нос - грозна картинка. Чакаш, чакаш, викаш я тази светла топлинка. Да ти даде надежда някаква, поне малко да облекчи товара, да намалее болката. Уви. Всичко си остава по-старому. Мислите се блъскат, пищят истерично, търсейки изход от този капан. А ти нищо, нищичко не можеш да направиш. Въртиш се, търсиш, мяташ се насам-натам, хванеш ту едно, ту друго - може това да е изхода. И пак всяка вечер в яростно безсилие да промениш каквото и да било мачкаш възглавницата. Пак обикаляш от стая в стая, припалвайки цигара от цигара. Не, не става. Вали и не спира. Изтощен и без капка силица пролазваш в леглото и в зори заспиваш, изцеден докрай.
Дъжд. Вали и не спира. Цял ден. Подгизналата липа под балкона гледа тъжно нагоре, макар и нацъфтяла. И тя се надява на малко слънчице. Може би ще грейне. Може би утре. Не знам. Всички хубави неща са вчера или утре. Днес само вали.
Необходими продукти:
За кюфтетата:
- 400 г свинско (телешко) месо (или кайма смес);
- 1 бр. яйце;
- 1 бр. филия бял хляб;
- 3 с.л. прясно мляко (вода);
- 1 бр. средно голяма глава кромид лук;
- 3-4 стръка магданоз;
- 1 с.л. брашно;
За соса:
- 4 с.л. растително масло;
- 1 бучка (колкото лешник) краве масло;
- 1 бр. средно голяма глава кромид лук;
- ½ с.л. брашно;
- 1 бр. средно голям морков;
- 2 бр. тънки резена целина;
- 3 бр. средно големи картофа;
- 2-3 бр. пресни пиперки;
- 2 бр. големи домата (1/3 буркан стерилизиран паприкаш);
- 1 ч.л. червен пипер;
- 3-4 стръка магданоз;
- 1/3 с.л. сол.
Начин на приготвяне:
Почистеното от кости, ципи и сухожилия и измито месо се нарязва на парчета и се смила в месомелачката. Прибавят се нарязаният или настърган кромид лук, яйцето, предварително накиснатият в прясното мляко бял хляб (без кората), дребно нарязаният магданоз и солта. Сместа се омесва добре и и се оставя на хладно място около 30 минути. Оформят се кръгли кюфтета.
Сосът се приготвя, като дребно нарязаният кромид лук, морков и целина се задушават в растително масло и малко вода до полуомекване. Прибавят се настърганите на ренде домати и всичко се задушава до омекване на ароматните корени. Поръсва се червен пипер и веднага се разрежда с гореща вода или бульон. Посолява се и след като заври, се прибавят нарязаните на дребно пиперки. След няколко минути се пускат нарязаните на средни кубчета картофи и оваляните в брашно кюфтета. Веднага се прибавя размитото във вода брашно (леко запечено до светло-кремав цвят или сурово). Ястието се задушава във фурна. След като се извади от фурната се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Забележка: Ако доматите са кисели, то 10-15 минути преди края на готвенето се добавя 1 щипка захар.
Това е оригиналната рецепта, която съм използвала при приготвянето на ястието. Вписана е в книга за детското хранене от преди 15-тина години примерно. В началото, когатоо я прочетох ми се видя много пипкава. После, при първите пъти, когато я приготвях, макар, че следвах като цяло и инструкциите и количествата на продуктите, видях, че всъщност е съвсем простичка рецепта. Сега, с натрупания опит в годините, с недостига на време в ежедневието и най-вече с притежанието на тенджера под налягане, аз промених рецептата тук-там и считам, че дори стана по-вкусна. Всъщност кюфтенцата си приготвям по-пикантни, с много повече подправки, като например кимион, черен пипер, чубрица. Соса, също го променям според наличните домати и чушки - пресни или стерилизирани. Добавям повечко и от двете, защото така ми е по-вкусно, пак чубрица и повечко лук, особенно ако е пресен. Слагам всичко в тенджерата под налягане, вкл. и брашното, дори без да запържвам предварително кромида. Доливам гореща вода. Най-отгоре внимателно нареждам кюфтенцата, оваляни в брашно. Не разбърквам, за да не се разкъсат кюфтетата и затварям капака. 20-тина минути след като вентила започне да изпуска парата, изключвам котлона. По-късно след като се освободи налягането, отварям тенджерата и поръсвам обилно с накълцания магданоз. Сервира се топло...и на гладно. :)
Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.
Или,толкова са съблазнителни тези твои кюфтенца....Поздравления!
ОтговорИзтриванеРазкошно ястие, поднесено много апетитно.
ОтговорИзтриванеХаресва ми стилът ти на писане!
Милена, аз никак не обичам кюфтенца, но ги приготвям с любов за хората около мене.
ОтговорИзтриванеФедора, в след толкова много дъжд и мрачно настроение тези дни, започнах да ставам "философ". :)
Страхотна е тази манджичка, особено с пикантни кюфтенца като твоите ще е неустоима:)
ОтговорИзтриванеЕдно от любимите ми ястие:)
Това е яденето на дъщеря ми.
ИзтриванеОт две седмици ми стои рецептата в отметки и сега се захващам. Ще направя двойна доза и дано ми се получи резултата от снимките, защото определено изглежда уникално вкусно:))) Само няма да го задушавам във фурната, предполагам няма да има голяма разлика във вкуса :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря Savchety!
ИзтриванеВсъщност аз не обичам да ям това ястие и не правя голяма разлика, но не мисля, че ще има проблеми ако си спестиш задушването, често и аз не го правя. Да разкажеш после... :)
Стана точно толкова вкусно, колкото очаквах:) Сложих и аз повечко подправки на кюфтетата и преди да ги добавя съвсем леко ги запържих, колкото да се запечатат от двете страни. Използвайки наготово твоя опит увеличих и доматите. Много вкусно! Записвам си рецептата точно така както е и дори другия път ще я направя с толкова домати, колкото е по рецептата и ще спазя задушаването във фурната, да се уверя как ми харесва повече :) Радвам се, че открих блога ти, сега на отметки ще чакат да ми дойде вдъхновението твоите линцерки :))
ОтговорИзтриванеПравиш ме щастлива!
ИзтриванеАз се придържам към рецептите само първия път. После започвам с експериментите, докато намеря своя вкус, но по-късно винаги се затруднявам да го опиша в мерки и последонателност. Това е и една от причините да не правя често публикации.
Линцерките са много успешни сладки и горещо ти ги препоръчвам. Там е важно да се подбере правилния вкус на сладко, за да седи хем красиво, хем да не пренатрупва сладостта на курабийката и непременно да ги скриеш да преседят да омекнат преди да ги хапнете. Ще чакам отзиви и за тях! :)