Начална страница

неделя, 27 май 2012 г.

Кюфтета по чирпански

Пак вали. Празничните дни бяха дъждовни.
И дъждът, като сълзите, може да бъде радостен и тъжен. 
Топъл и нежен, искрящ на слънцето, изничащо из-зад облаците. Той прилича на сълзите, които размазваш по усмихващото се лице, а сърцето ти пее от щастие.


Бурен порой, размиващ пътища и заливащ поляни, след който реките кършат бентове като кибритени клечки, а кални пороища заливат къщите. Това е като задушаващо ридание, когато всичко в тебе пищи от болка, когато нещастието ти помита всичо по пътя си. Не можеш да говориш, не можеш да дишаш дори. Единственото, което можеш да правиш е да плачеш, да ридаеш с цялото си същество. Всяка фибра в теб е пропита с нещастие и няма сухо място в душата ти.
Но най-страшен е другият дъжд. Този, който дни и нощи не спира и излива остри, ситни капчици върху отдавна подгизналата земя. И няма край, няма дори проблясък слънчев, който да намекне за глътка топлина. Така и ти, ден из ден, ден из ден мокриш възглавницата. В огледалото виждаш все така зачервените подпухнали очи, подутите устни и нос - грозна картинка. Чакаш, чакаш, викаш я тази светла топлинка. Да ти даде надежда някаква, поне малко да облекчи товара, да намалее болката. Уви. Всичко си остава по-старому. Мислите се блъскат, пищят истерично, търсейки изход от този капан. А ти нищо, нищичко не можеш да направиш. Въртиш се, търсиш, мяташ се насам-натам, хванеш ту едно, ту друго - може това да е изхода. И пак всяка вечер в яростно безсилие да промениш каквото и да било мачкаш възглавницата. Пак обикаляш от стая в стая, припалвайки цигара от цигара. Не, не става. Вали и не спира. Изтощен и без капка силица пролазваш в леглото и в зори заспиваш, изцеден докрай.


Дъжд. Вали и не спира. Цял ден. Подгизналата липа под балкона гледа тъжно нагоре, макар и нацъфтяла. И тя се надява на малко слънчице. Може би ще грейне. Може би утре. Не знам. Всички хубави неща са вчера или утре. Днес само вали. 


Необходими продукти:

За кюфтетата:
  • 400 г свинско (телешко) месо (или кайма смес); 
  • 1 бр. яйце; 
  • 1 бр. филия бял хляб; 
  • 3 с.л. прясно мляко (вода); 
  • 1 бр. средно голяма глава кромид лук; 
  • 3-4 стръка магданоз; 
  • 1 с.л. брашно; 

За соса:
  • 4 с.л. растително масло; 
  • 1 бучка (колкото лешник) краве масло; 
  • 1 бр. средно голяма глава кромид лук; 
  • ½ с.л. брашно; 
  • 1 бр. средно голям морков; 
  • 2 бр. тънки резена целина; 
  • 3 бр. средно големи картофа; 
  • 2-3 бр. пресни пиперки; 
  • 2 бр. големи домата (1/3 буркан стерилизиран паприкаш); 
  • 1 ч.л. червен пипер; 
  • 3-4 стръка магданоз; 
  • 1/3 с.л. сол.



Начин на приготвяне: 

Почистеното от кости, ципи и сухожилия и измито месо се нарязва на парчета и се смила в месомелачката. Прибавят се нарязаният или настърган кромид лук, яйцето, предварително накиснатият в прясното мляко бял хляб (без кората), дребно нарязаният магданоз и солта. Сместа се омесва добре и и се оставя на хладно място около 30 минути. Оформят се кръгли кюфтета. 

Сосът се приготвя, като дребно нарязаният кромид лук, морков и целина се задушават в растително масло и малко вода до полуомекване. Прибавят се настърганите на ренде домати и всичко се задушава до омекване на ароматните корени. Поръсва се червен пипер и веднага се разрежда с гореща вода или бульон. Посолява се и след като заври, се прибавят нарязаните на дребно пиперки. След няколко минути се пускат нарязаните на средни кубчета картофи и оваляните в брашно кюфтета. Веднага се прибавя размитото във вода брашно (леко запечено до светло-кремав цвят или сурово). Ястието се задушава във фурна. След като се извади от фурната се поръсва със ситно нарязан магданоз. 

Забележка: Ако доматите са кисели, то 10-15 минути преди края на готвенето се добавя 1 щипка захар. 



Това е оригиналната рецепта, която съм използвала при приготвянето на ястието. Вписана е в   книга за детското хранене от преди 15-тина години примерно. В началото, когатоо я прочетох ми се видя много пипкава. После, при първите пъти, когато я приготвях, макар, че следвах като цяло и инструкциите и количествата на продуктите, видях, че всъщност е съвсем простичка рецепта. Сега, с натрупания опит в годините, с недостига на време в ежедневието и най-вече с притежанието на тенджера под налягане, аз промених рецептата тук-там и считам, че дори стана по-вкусна. Всъщност кюфтенцата си приготвям по-пикантни, с много повече подправки, като например кимион, черен пипер, чубрица. Соса, също го променям според наличните домати и чушки - пресни или стерилизирани. Добавям повечко и от двете, защото така ми е по-вкусно, пак чубрица и повечко лук, особенно ако е пресен. Слагам всичко в тенджерата под налягане, вкл. и брашното, дори без да запържвам предварително кромида. Доливам гореща вода. Най-отгоре внимателно нареждам кюфтенцата, оваляни в брашно. Не разбърквам, за да не се разкъсат кюфтетата и затварям капака. 20-тина минути след като вентила започне да изпуска парата, изключвам котлона. По-късно след като се освободи налягането, отварям тенджерата и поръсвам обилно с накълцания магданоз. Сервира се топло...и на гладно. :)


Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.





9 коментара:

  1. Или,толкова са съблазнителни тези твои кюфтенца....Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Разкошно ястие, поднесено много апетитно.
    Харесва ми стилът ти на писане!

    ОтговорИзтриване
  3. Милена, аз никак не обичам кюфтенца, но ги приготвям с любов за хората около мене.
    Федора, в след толкова много дъжд и мрачно настроение тези дни, започнах да ставам "философ". :)

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна е тази манджичка, особено с пикантни кюфтенца като твоите ще е неустоима:)
    Едно от любимите ми ястие:)

    ОтговорИзтриване
  5. От две седмици ми стои рецептата в отметки и сега се захващам. Ще направя двойна доза и дано ми се получи резултата от снимките, защото определено изглежда уникално вкусно:))) Само няма да го задушавам във фурната, предполагам няма да има голяма разлика във вкуса :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Savchety!
      Всъщност аз не обичам да ям това ястие и не правя голяма разлика, но не мисля, че ще има проблеми ако си спестиш задушването, често и аз не го правя. Да разкажеш после... :)

      Изтриване
  6. Стана точно толкова вкусно, колкото очаквах:) Сложих и аз повечко подправки на кюфтетата и преди да ги добавя съвсем леко ги запържих, колкото да се запечатат от двете страни. Използвайки наготово твоя опит увеличих и доматите. Много вкусно! Записвам си рецептата точно така както е и дори другия път ще я направя с толкова домати, колкото е по рецептата и ще спазя задушаването във фурната, да се уверя как ми харесва повече :) Радвам се, че открих блога ти, сега на отметки ще чакат да ми дойде вдъхновението твоите линцерки :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Правиш ме щастлива!
      Аз се придържам към рецептите само първия път. После започвам с експериментите, докато намеря своя вкус, но по-късно винаги се затруднявам да го опиша в мерки и последонателност. Това е и една от причините да не правя често публикации.
      Линцерките са много успешни сладки и горещо ти ги препоръчвам. Там е важно да се подбере правилния вкус на сладко, за да седи хем красиво, хем да не пренатрупва сладостта на курабийката и непременно да ги скриеш да преседят да омекнат преди да ги хапнете. Ще чакам отзиви и за тях! :)

      Изтриване

Благодаря Ви, че отделихте време да се отбиете тук и да споделите Вашето мнение!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...