Миди по гръцки

Това е една закъсняла лятна гозба. Обичам миди. Не обичам да ги почиствам. Много пипкаво занимание. Докато го правя, ме крепи мисълта за вкуса, който ще създам след това. Сега използвах готови мидени ядки, които закупих от специализираните магазини, но случайно прочетох долната "технология на готвене" и не се сдържах да копирам колоритното описание на Миди с ориз по бургаски (с черупките):

• Черупката на мидите се изстъргва добре от водорасли, налепи, охлювчета (те може и да се оставят, ако са здраво залепени – опасно е да паднат, да се смесят с ориза и да ви строшат някой зъб).
• Изскубва се “мустака” на мидата (онази опашка водорасли, която са тръгнали да хапват и не са прилапали в момента на брането).
• Измиват се добре със студена вода няколко пъти (в тенджера или гевгир). Ако сте край морето, измийте ги с морска вода… става много по-вкусно. В общи линии колкото по-добре са измити, толкова повече се губи специфичния вкус на ястието, ама… при замразени миди, брани незнайно от къде и незнайно от кой… просто нямах избор 
• Един праз или една глава лук (каквото имате) се запържват леко с 1-2 лъжици олио.
• Сипва се вода (с 1-2 чаши зелева чорба, ако е зима и имате кисело зеле). В интерес на истината, никога досега не бях пробвала варианта със зелевата чорба… миди винаги сме готвили през лятото. Просто майка ми издири оригиналната рецепта в тефтера си от младините и там пишеше: зелева чорба. Сложих половин чаша, че зелето ми е дарено и ми беше малко и без това. 
• В тенджерата се изсипват мидите, заливат се с вода, така че да се покрият, слага се сол… и се варят, докато се отворят. Колко сол ще зависи от това има ли зелева чорба и колко солено предпочитате да консумирате. Ако по някакви причини черупките вече са отворени (като моите) – варят се, докато придобият жълтеникав или оранжев цвят. Цветът на варените миди зависи от това къде са расли и с какво са хранени. Аз ги попреварих, защото очаквах да придобият цвета, който помня от детството си  Да, но преварените миди стават като подметка – след като се отворят, трябва да се варят макс 10 мин, за да останат сочни. Ако не можете да разчитате на този индикатор (като мен) – карайте по усет… изваждайте от време на време някоя от отворените миди и оглеждайте ядката й – ако прилича на варена, значи е време за ориза.
• За половин кило миди с черупки, количеството ориз е около 1 чаена чаша. Оризът се изчиства, измива и изсипва и ястието се вари на слаб огън, докато изври водата и ориза се свари добре.

А сега и моята рецепта:

Необходими продукти:

• 200 мл бяло вино; 
• 1 1/2 кг миди с черупките; 
• 60 г лук, 
• 80 мл зехтин, 
• 120 г домати,
• 2 бр. моркови; 
• 250 г ориз,
• 1 дафинов лист; 
• Черен пипер, 
• Сол.
• 1/2 бр. лимон.

Начин на приготвяне:

Почистените и измити миди се заливат в тенджера със студена вода и се варят на силен огън 20 - 30 минути до сваряване и разтваряне на мидените черупки. Мидените ядки се изваждат. Отделно в сгорещения зехтин се изпържва до златисто оцветяване ситно нарязаният лук и към него се прибавят мидените ядки, обелените и настъргани домати, черният пипер, сол и виното. Задушават се под капак за 10 минути и се добавят предварително почистеният, измит, отцеден и сварен ориз и 250 мл топла вода. Ястието се запича в умерена фурна и се сервира топло, поръсено с магданоз и лимон.

В никакъв случай не пропускайте да си налеете останалото вино, като за препоръчване е да бъде силно "измръзнало" в хладилника. И... разбира се: добрата храна се споделя в приятни мигове с любимите ни хора.

Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.