Начална страница

събота, 16 юни 2012 г.

Охлюви с ориз

Охльо - Бохльо, покажи си рогцата, да ги видят децата, бели ли са, черни ли са?!


Това ястие съм снимала и приготвила за публикация още преди 2 седмици, в дъждовния период от началото на лятото, но поради строително - ремонтни дейности, едва сега успях да я споделя.
Роднина предложи да не даде прясно събрани охлюви, за да си сготвим. Известно време бяхме в "чуденка", дали да приемем жеста му, или да го отхвърлим. Явно приехме.
Преди много години, като дете, баба ми на село приготвяше това ястие. Тогава никак не съм се замисляла и без каквито и да било прубеждения, ядяхме количества охлюви и беше вкусно. Баба ми след като ги е изчиствала, явно е връщала месцето в черупките и така ястието изглеждаше още по-апетитно и интересно на вид. А аз си мислих, че се цопват хей така в яденето, подобно на мидите и се сготвят, че е достатъчно да измиеш хубаво черупката на охлювите. Да, ама не. Тогава изобщо не ми е хрумвало, колко трудоемко е било това уж простичко ястие. особено като се започне от няколко-дневното прочистване на охлювите, черупките...
Преди няколко години си купихме от пазара от тези пълзящи мръвчици и честа на приготвянето се падна на мене. Помислих си какво път толкова?! ...но явно се надцених. Изрових от някаква стара книжка, рецепта на мъж, който с много колоритно, със смешки и комични примери, беше разказал за технологията на приготвянето на охлюви всичко приличаше на игра. Незнам дали тогава охлювите ни са били много наядени преди това, но голямо чакане беше преди да ги поизчистим от изяденото. Всъщност трябва да отчета за себе си, че това беше най-неприятната част за мене, но някак си не успях да я преодолея после в чинията си. Иначе ако се оттърся от субективизъма си, трябва да си призная, че месцето прилича на субпродукти, особено на воденички и никак не е лошо на вкус.

Тук Ви показвам сегашния си опит, но със забалежката, че не аз ги чистих, а ги възприех като късчета месо, каквито са си и всъщност. Така, че си спестявам разкази на тази тема. Върви ми на мекотели напоследък.
За тези от Вас, които нямат съмишленици и помощници, които да им помогнат в предподготовката, горещо препоръчвам тези две статии, на които аз се натъкнах, отново написани от мъж с много чувство за хумор и полезни хватки за готвенето на охлювите.
Приключението "Охлюв" (Част 1)



Необходими продукти: 
  • 300 г изчистени охлюви (50 – 60 бр.); 
  • 1 ½ ч.ч.ориз; 
  • ½ л бульон; 
  • 100 г масло, олио; 
  • 1 - 2 глави кромид лук; 
  • 1 бр.морков; 
  • 1 бр.зелена чушка; 
  • Черен пипер;
  • Бял пипер;
  • Сол. 


Начин на приготвяне: 

В сгорещеното масло сложете да се задушава първо лукът, после морковите и чушката, нарязани на дребно. Накиснете предварително измития ориз във вода за 20 минути. Прибавете охлювите към зеленчуците и долейте 1/2 ч.ч. от бульона им. Разбъркайте и след две минути изсипете отцедения ориз. Разбъркайте за кратко и добавете сол, черен и бял пипер на вкус. Добавяте течност (бульон или вода) според вида на ориз и указанията на опаковката, обикновено в съотношение 1:3. По желание можете да прехвърлите всичко в намазнена тава, като долеете 3 и 1/2 ч.ч. от бульона и сложете да се пече в умерена фурна до изпаряване на течността.
Серирате топло. По желание разсипвате в порционни купички, които объщате в чиния и поръсвате с магданоз. 



Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.




6 коментара:

  1. Или,прекрасно ястие и чуден разказ:))Поздрави и очаквам още от историите за мекотелите:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха, мекотелите у нас, само аз ги уважавам, та ще видим кога пак ще поглезя. Замислила съм една супичка с миди.

      Изтриване
  2. Много добре. Само дето нито съм опитвала, нито се виждам как ги чистя. Но определено възнамерявам да си купя замразени, пък да видим ще ми се усладят ли;)
    Твоите изглеждат страшно апетитно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Опитването е лесна работа, даже е по-лесна като не си ги чистила. Не знаех, че продават и замразени у нас, ама защо не всъщност, щом има ферми за отглеждането им. Да се похвалиш как ти са се харесали?

      За повече смелост, ето нещо от нета, с което да се мотивираш:
      Доенето на охлюви е бизнес, който се развива у нас вече повече от две години.
      "Издоява" се слузта на охлювите, която пък е по-скъпа от розовото масло.
      Оказва се, че слузта е същински еликсир за кожата - чист колаген, а в козметичната индустрия кремовете с охлюви са най-големият хит.
      Охлювът е единственото животно със синя кръв и тя също е много скъпа и лековита. Съдържа хемоцианин и във фармацевтичната индустрия са сигурни, че е ефективна срещу ракови заболявания.
      Вещества от черупката на охлюва пък се борят с рака на кожата.
      Все пак освен слуз, черупка и кръв, тези мекотели имат и хайвер, който в момента е най-скъпата храна в света - достига до 2800 евро за 100 грама.

      Изтриване
  3. Ех, какво е симпатично охлювчето от снимката! Пълзяща мръвчица, мхмм...
    Никога не бих пробвала нито готвенето, нито похапването!

    Но пък се възхищавам на хора, които са в състояние да приготвят ястие от/с охлюви!

    Пoздрави и пожелание за свежо, усмихнато и вкусно лято :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Димитрина, повечето живи гадинки са симпатични, няма две мнения. Месото от магазина не е било винаги в тарелка. Човеците сме на върха на хранителната пирамида и ако се замислим колко са симпатични всички рибки, пиленца, агънца, прасенца, теленца и т.н. ще си бъдем вечно гладни вегетарианци.

      Пишейки това убеждавам себе си, преди тебе.
      Поздрави и усмивки!

      Изтриване

Благодаря Ви, че отделихте време да се отбиете тук и да споделите Вашето мнение!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...