Миди по бургаски ... или миди, сготвени в Бургас

И циганското лято си отиде, макар, че навън, поне до вчера беше топло и слънчево.Пясъка изстина, но много от нас все още таят топли спомени за отминалите безгрижни летни дни.

За всички, които все още копнеят да са край морето и не са от щастливците, които всеки ден чуват чайките, съм приготвили една рецепта, която пак ще ви върне на родното Черноморие!

Бях обещала да покажа още някоя публикация, свързана с морето и радостите от него. Онзи ден докато се разхождах из пазара видях, че вече продават паламуд. Сетих се, че имам непобликувани снимки с мидена гозба. Миди по бургаски...или миди, сготвени в Бургас, от мене. :) Рецепти най-различни, а моята е комбинация от тях. Не предлагам някаква "оригинална семейна рецепта". Споделям я с вас, защото опита се оказа успешен и много вкусен.
Всъщност това са си миди (задължително с черупките) с оризче, но овкусено с екзотичен и   необикновен аромат. Искам да ви кажа, че обожавам това ястие, макар, че винаги импровизирам според наличните подправки, с които разполагам към момента, и винаги става вкусно. Мидите така хубаво ароматизират ястието, че няма начин да не се получи отличен резултат. Винаги ми е забавно, когато се храня с ръце и чопля с вече празна черупка, използвайки я за лъжичка, за да загребвам ориза...глътка бяло измръзнало винце и получаваш истинско "разкошество".

Мидите са натурален източник, един от най-богатите, на защитаващия мозъка витамин B12. Много хора не поемат достатъчно от витамина и затова мидите са много полезна храна, която набавя от него без хапчета. Тя предпазва мозъчните клетки от стареене и поддържа мозъка в добра кондиция за повече време. Мидите съдържат и микроелементи, които са важни за настроението – цинк, йод и селен, а йодът е важен за щитовидната жлеза – основният физиологичен регулатор на настроението чрез хормони.

Неведнъж съм писала, че обичам цветните ястия и докато не нахраня очите си, не мога да нахраня и стомаха си. Ето го моето.

Необходими продукти:

• 1,5 кг пресни черни миди с черупките;
• 300 - 350г объл ориз;
• 2-3 с.л. олио;
• 1 глава стар кромид лук;
• 2-3 бр. моркова;
• 1-2 зрели домата;
• 1 ч.ч. сухо ароматно бяло вино;
• Сол, черен пипер, дафинови листа, девисил;
• 2-3 скилидки чесъв (по желание);
• 1-2 бр. лимони;
• Връзка с магданоз, копър;

Начин на приготвяне:

Мидите се измиват и черупките се почистват с нож или четка от полепналите по тях водорасли и песъчинки. При готвенето могат да се смесят с ориза и да хрускат неприятно докато похапвате.

Ако има съмнителни екземпляри е най-добре да се изхвърлят, много е вероятно да са развалени.
Нарязваме лука и морковите на дребно и го задушаваме в сгорщената мазнина до златист цвят. Използваме подходаща, по-големичка тенджера. Мидите ще се отворят и разбъркването им ще бъде трудно ако съда за готвене е малък.
Добавяме измития ориз и гореща вода, по-малко от обичайната пропорция. Ще се учудите, колко течност, ще пуснат мидите, при условие, че не сте сложили такава в тенджерата. Мидите, ако са пресни, при отварянето ще отделят много вода и така течността ще стане в повече. Приспадаме от нужното количество и това, което ще компенсираме с виното и при нужда доливаме вода.
След като ориза понабъбне леко, добавяме измитите миди, така, както са си с черупките. След малко те започват да се разтварят и започваме да ги разбъркваме, така, че да се поразмесят с ориза и той да влезе в отворената черупка и се досвари вътре. Добавяме виното и всички останали подправки, кото внимаваме да не пресолим, защото отделената вода от мидите е солена. Не прекаляваме с бъркането, за да не се откъснат ядките от черупките и да си останат вътре. Ако са пресни мидите, мускулчето им ще ги държи здраво захванати за черупката, дори след сваряването и при поднасяне ще са ефектни. Малко преди ястието да е готово добавяме и доматите, нарязани на едри късове. Разбърквате периодично, докато всички миди се отворят. Внимавайте, да не ги преварите, защото после стват като гума. Мидите се сваряват много бързо, за около 10-13 минутки. Така, че внимавайте да не изтървете момента, както и той да съвпадне с увирането на ориза.
Накълцайте на дребно много копър и магданоз и добавете щедро към ястието. Нарязваме парченца лимон на шайби и всяка разделяме на по-дребни парченца, изсипваме ги върху ястието и внимателно разбъркваме.
Охладете, но не прекалено, защото мидите през това време изстиват. Подгответе си подходящо плато или чиния за сервиране, като не забравяте да подготвите още една (поне толкова голяма) за черупките.

Поднасят се и допълнително аранжират със свеж магданоз, копър и лимони.

Ядат се с ръце, като ориза се загребва с мидените черупки. Добър апетит!

Съвети, към които изцяло се присъединявам: 

Когато купувате мидите гледайте да са със сравнително чисти черупки. Може да висят от тях дребни камъчета или дребни мидички, но самата черупка да е чиста. В противен случай нямате големи шансове да подготвите мидите за рецептата. 

Най- добре е да купите пресни култивирани миди от рибарските магазини. Предимството е, че са винаги чисти. Недостатъка е, че не знаете колко са пресни и дали не са стоели дълго време в хладилник. Но по принцип е за предпочитане. 

Не купувайте само ядки от миди за това ядене. Вкуса на готовото ядене няма нищо общо с очакваното. По лесно се приготвя рецептата, но не си струва резултата. 

Не съхранявайте мидите в камера или хладилник дълго време. Мидите умират и после не се отварят при варенето. Ако няма да приготвяте яденето в същия ден, поне сварете мидите, отделете течността и ги приберете в хладилника. Дори сварени, мидите да не се съхраняват повече от 1-2 дена в хладилник. Развалят се бързо и ще се натровите. 

На течността от мидите аз му казвам сос от миди, но баща ми му вика морска вода. Вида на течността е като сапунена вода. Не се отчайвате. Без него яденето няма характерния си вкус. Ако не я сложете в ориза, все едно не готвите тази рецепта. Вкуса е коренно различен. Все едно е ризото с нещо си, но не и с миди.

Тези, които са изпробвали по морето накоя рецепта, сигурно още не могат да забравят вкуса им. Но и да не сте ги опитвали никога, знайте, че със сигурност си заслужава да си ги забъркате, да си сипете чаша бяло вино и да се отдадете на това изкушение…

Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.