Начална страница

неделя, 3 юли 2011 г.

Постно прясно зеле

Приготмям го по подобен начин на , затова публикувам неговата рецепта. Разбира се тази технология с хляба беше нова и за мене, но реших да я споделя тук.

Зелето се нарязва на не много ситно, осолява се, намачква се малко и чак тогава се слага в тенджерата. 
Слагам 1 ч.л. сол, 1 ч.л. червен пипер, 3-4 с.л. олио, 1 каф. чашка вода, 2 зърна бахар, леко спукани. Солта се слага предварително и е 1 ч.л. защото зелето много лесно се пресолява, поради лъжливия обем. 
Затова когато спадне и добие истинския си обем едва тогава може да се сложи адекватно количество. По тази причина аз слагам само 1 ч.л., а по-късно, ако е необходимо, добавям още. 
Варя на среден огън, под капак. 
Когато готвя прясно зеле (или зелен фасул) доматите ги слагам почти накрая, но ги слагам на купчинка по средата на тенджерата, така, че стичащата се кондензна вода от капака да ги облива и така да се сваряват и да прониква сокът им в зелето или зеления фасул без бъркане. 
Защо и на прясно зеле? Ами, защото си имам патентовано готвене на прясно зеле - когато е почти напълно готово покривам цялата повърхност на тенджерата с филийки типов или ръжен хляб, дебели един пръст, може и поизсъхнали, ако се сетиш да ги нарежеш един ден предварително и ароматизирани чрез натъркване със скилидка чесън. Ефектът е разкошен - поемат излишната вода и дават чуден аромат на зелето, пък са и нещо като гарнитура. Като вариант може върху филийките да се поръси и малко лют червен пипер, да се сложат листенца дафинов лист, който след малко се махат, за да не даде прекалено силен аромат. Или зрънца бахар, които дават чудесен аромат на прясното зеле. И, разбира се, пак по средата купчинка домати.Разбира се, посоляват се, ръсва се малко черен пипер и по малко олио на всяка филийка. 
Както и да е, обяснявам пак - значи, когато се готви някакво ядене, независимо какво, капакът е най-студеното място от тенджерата. 
Когато се готви зеле, обикновено има доста вода и ако решиш да я изпариш, просто няма да стане. Защо - защото мазнината обикновено отива в горните слоеве, а долу, на най-горещото място остава само зеле и сок, с недостатъчно мазнина и обикновено загаря. 
Не може да се разчита на смазващата съставка - олиото. 
Дотук за мазнината и загарянето, това обяснява защо обикновено в зелето ( в тенджера ) остава доста сок. И ето защо, за да се изпари, обикновено се запича във фурна. 
Сега обяснявам за капака. Тъй като е най-студения ( относително, разбира се...),нагрятата пара отдолу като стигне до него веднага се охлажда и втечнява, става на конденз и веднага пада надолу, в яденето. 
Затова, при готвене на ориз, както и специално за зеле в тенджера се слага или кърпа под капака, за да попива конденза, или, както е моя патент - филийки хляб, за да попият те конденза по по-естествен начин. 
Това е цялата философия, нищо сложно, нали?

Благодаря Ви за посещението и преценката на моите рецепти! Моля, снимките в този блог, да не се копират. Възпроизвеждането на част от снимката без съгласието на автора е забранено. Ако използвате идеите ми, допълнително ще съм Ви благодарна ако посочите линк към публикациите ми.

2 коментара:

  1. Това с филийките е гениално! Непременно ще се приложи! И как само ми хареса тази рецепта след всички мръвки по празниците:))) Весела Нова година! Милена

    ОтговорИзтриване
  2. Милена, не предполагах, че подобна публикация може да предизвика интерес, непосредствено преди празничната нощ утре. Всички много преядохме тези дни. Радвам се, че ти харесва рецептата и смяташ да я опиташ - дано стане вкусно.
    Весело посрещане на Новата 2012г!

    ОтговорИзтриване

Благодаря Ви, че отделихте време да се отбиете тук и да споделите Вашето мнение!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...